Най- стара земя в Европа е българската планина Родопа-тайнствена, митична, загадъчна като всичко мнооого старо. Под едни от най-високите и върхове Персенк от векове живописно се е разположило село Орехово. Днешните му жители още оформят с твърдо тесто Змей върху обредните си хлябове, които месят за празник за здраве и плодородие и любов…..Защо ли?
Легендата разказва,че преди много лета тук живяла прекрасна девойка- косите и били като пролетно слънце,в сините и очи се оглеждало небето и се радвало на себе си. Красавицата със снага на младо плодно дърво била винаги усмихната и лъчезарна,работна и весела, а смехът и като звънче се носел над гори и поля.Откъдето минела оставяла след себе си светлина и радост.Всички и се радвали, а родителите и се молели да и се падне добър мъж за съпруг.
Една пролетна утрин майка и видяла странна светлина в небето, сякаш нещо я накарало да повдигне възглавницата на девойката и …. Под нея намерила стрък уханна роза и цветно огледало.Едри сълзи закапали от майчините очи, разбрала жената, че дъщеря и е залюбена от Змея, който обикалял селото. Дал и знак /нишан/- роза за любовта си към нея и оставил огледало,за да се види с цветето зад ухо , та и тя да се влюби в него. Месеци наред Змеят посещавал на сън девойката и оставял даровете си, майката ги прибирала, но един ден момичето случайно повдигнало възглавницата , извикало от щастие ,че момък и дарява роза и в мига ,в който се погледнала в огледалото видяла Змеят- светлина и лудо го залюбила. Затичала с боси крака по росната поляна. Нежна песен я примамила над селото.Тръгнала след песента и пристигнала до красива скала насред боровата гора.Изведнъж небето се разтворило, силен тътен разтърсил земята, скалата се отворила и бликнала бистра ,весела вода . Вгледала се в новия извор девойката и видяла в него да се отразява любимият и- Змеят. Любовта им пламнала като буен огън- силна, неудържима. Змеят се появил в мантия от светлина, тя му подала ръка и той я отвел в своят дом между Земята и Небето…..
Родителите и ,заедно с цялото село тръгнали да я търсят, но безуспешно и за кратко. Още същата нощ змеьовото либе се появило в съня на майка си и казало:” Не тъжи, мамо, вече си имам мъж ,Змей, добър и любещ. Много съм щастлива с него! Скоро и рожба ще ни се роди. Когато искаш да ме видиш иди над селото, там бликна извор. Само една роза хвърли и аз веднага ще ти се появя.Кажи и на хората от селото за тази вода-да пият от нея, за да са здрави ,дълголетни и щастливи като мен, да поят животните си, за да им носят мляко полезно и вкусно, да напояват и нивите си ,за да са плодородни. „
Още в ранни зори майка и селяните намерили новия извор, хвърлила в него роза и чудо…. Сякаш слънцето с лика на дъщеря и пръскало лъчи от извора. В очите и също греело любовно слънце. Тогава хората кръстили извора Лъчица- на лъчистата обич на Змея, който пазел района от зло и градушка и неговата земна жена.
Историята се повтаряла при всяко хвърляне на роза в извора, а на деветия месец змейовата булка се появила още по- сияйна , прегърнала мъжка рожба- дар на тяхната любов. Майка и много се зарадвала, но станала още по- радостна когато след години момчето се появило живо и здраво, пораснало и повело селото към добро….
Хората колкото повече пиели от водата от „ Лъчица”,ставали все по- здрави, добри и дълголетни, животните –млекодайни,а нивите – плодородни.Та така и до днес…
Ние бутилираме тази вода с капки от розово масло за Теб ,човече, за ти носи лъчиста любов, здраве и дълголетие….
А Змеят, той още е тук, дори се появява в небето и пази хората от злото, благодарен им е за земното момиче с което сигурно още се обичат….